Проектирането на интериор, докато самата сграда все още се изгражда, изисква различен подход. Архитектурата, инженерните инсталации и вътрешните пространства трябва да се развиват паралелно, а проектантският екип на интериора непрекъснато да реагира на нова информация.
Именно в този контекст започнахме работа по OXIA в София. Проектът обхваща приблизително 4000 кв. м и включва главното фоайе и кафенето, както и четири етажа със споделени офис пространства, управлявани от WorkHub.
Включихме се, когато сградата все още беше на етап груб строеж, а изпълнението беше достигнало приблизително нивото на партера. Архитектурният проект на Planning Architectural Studio вече беше одобрен, а нашата задача беше да разработим идентичността на интериора и да я координираме с инженерните специалности, които все още бяха в процес на проектиране.
В търсене на точната идентичност
Стремежът ни беше да създадем разпознаваем интериор със силен характер и качество, съпоставимо със съвременните работни пространства по света.
Споделените офиси трябваше да отговарят на нуждите на различни потребители и начини на работа. В същото време фоайето и кафенето трябваше да изградят идентичността на сградата и да предложат приветливи места за срещи и общуване.
Разгледахме няколко концептуални посоки, преди да достигнем до окончателното решение. Това не беше просто избор между различни визуални стилове, а търсене на правилния баланс между индивидуалния характер на всеки етаж и усещането за приемственост в цялата сграда.
Избраната концепция придава собствен характер на всяко ниво, изразен основно чрез цвета. Наситените тонове правят отделните етажи лесно разпознаваеми, а последователно използваната палитра от материали ги обединява като части от един общ проект.
Различни етажи, общ материален език
Вместо да повтаряме една и съща атмосфера в цялата сграда, разгледахме етажите като свързани, но самостоятелни пространства. Цветовите им схеми се променят и придават ясно разпознаваем облик на всяко ниво.
Общият материален език ги свързва. Дърво и фурнир, каменни и композитни повърхности, метални елементи, декоративни мазилки, текстил и акустични покрития се комбинират по различен начин в отделните пространства. Така постигнахме приемственост, без интериорът да изглежда еднообразен.
Интериорът е проектиран не просто като съвкупност от работни места и зали за срещи, а като мрежа от пространства за работа, почивка, срещи и общуване. Фоайето, кафенето и споделените зони допринасят за усещането за общност и създават неформални места за контакт между различните потребители и екипи.
Наситените цветове отличават OXIA от сдържаната неутрална естетика, която често се свързва със споделените офис пространства. Тук цветът е активна част от пространствената идентичност, а не декоративен слой, добавен в края на процеса.
Задание, което продължи да се развива
Развитието на проекта не следваше права линия. В хода на работата клиентът продължи да уточнява заданието, особено по отношение на материалите, цялостната визуална посока и дизайна на вътрешните остъклени прегради.
Тези промени изискваха да преразглеждаме отделни решения, без проектът да губи своята цялост. Затова определихме елементите, които носят основната му идентичност: връзката между етажите, общия материален език и използването на цвета.
Конкретните продукти и детайли можеха да се променят, докато тези принципи оставаха последователни. Така проектът успя да отговори на новите изисквания, без отделните пространства да изгубят връзката помежду си.
Проектиране паралелно със строителството
Работата по интериора, докато сградата все още беше в строеж, превърна координацията в неразделна част от процеса на проектиране.
Одобрената архитектурна и инженерна документация беше отправната точка, но ОВК и електрическите инсталации трябваше да бъдат адаптирани към развиващите се интериорни разпределения. Всяка промяна трябваше да бъде разгледана във връзка с таваните, осветлението, остъклените прегради, обзавеждането и цялостното възприятие на пространството.
Едно от основните предизвикателства беше да се уверим, че всички участници работят с последната актуална информация. При проект от такъв мащаб дори малка промяна може да засегне няколко проектни части и множество помещения.
По време на основния строителен период нашият екип посещаваше обекта приблизително три пъти седмично. В заключителните етапи присъствахме ежедневно. Това ни позволяваше да откриваме несъответствията навреме, да отговаряме директно на въпросите на изпълнителите и да вземаме решения в реалния пространствен контекст.
Баланс между качество и бюджет
OXIA е реализирана в среден към висок бюджетен сегмент. Изборът на материали се превърна в един от основните инструменти за балансиране на качеството, визуалното въздействие и стойността.
Вместо просто да заменяме по-скъпите покрития с по-евтини алтернативи, преценихме къде всеки материал допринася най-съществено за възприемането на интериора. Дадохме приоритет на естествените и тактилни материали в зоните, с които хората влизат в непосредствен контакт. За останалите повърхности водещи бяха издръжливостта, лесната поддръжка и добрите експлоатационни качества.
Този подход ни позволи да запазим спецификацията реалистична за мащабен търговски проект, без да правим компромис с цялостната му идентичност.
Какво научихме от проекта
OXIA затвърди разбирането ни, че координацията не може да бъде отделена от проектирането. Успешният резултат зависи не само от първоначалната концепция, но и от способността нейната логика да бъде запазена при последващите промени, технически корекции, замени на материали и решения по време на строителството.
Проектът за OXIA се развиваше в движение, чрез постоянен диалог между концепцията, координацията и строителството. Резултатът е работна среда, в която различните пространства имат собствен характер, но създават общо усещане за принадлежност — разпознаваемо, жизнено и свързано.
